Кратка селска история

Предстои ни една седмица на вилата и най-накрая ще се храним био - съседката ще дава яйчица, мляко, прясно сирене, домати от градината и разбира се домашна ракия за... разтривки, ако се наложи. Идва бабетката първата сутрин, загънала с престилката яйчица и намусено ми оглежда прането. Викам си, не направих добро впечатление. Намятала съм ги на въжето криво-ляво, пък си пия кафето. На село не е така - къщовници са жените. Ама аз не съм вчерашна, следващия ден се старая повече - предварително натърквам петната по покривката с вениш, добавям омекотител в конска доза, целия двор мирише на теменужки нищо, че не им е сезона, ама пък ще го докарам с доброто впечатление. Пристига бабата с мляко тоя път и пак - неодобрителен поглед на прането. Направо ми се сви стомаха. Тва аз ли не съм къщовница, бе, сега ше видиш дърта коза, шти фръкне шапката, ъъ, забрадката, утре! Амбицирана съм, няма да си играем на шикалки, за по-сигурно направо пера чисти дрехи, два пъти, на 90 градуса, боксерките на мъжа ми станаха кат за Барби, няма значение, аз за едната чест живея! Към ароматизирането прибавям тънки детайли - прането е простряно по цветове и големина, щипките са в една преливаща гама, въжето е опънато като в цирк Балкански. Бабишкерката пристъпва в двора и първата й работа - оглежда с отвращение дрехите. Лелеее, примътня ми, от само себе си вдигам кръвно над 200, ръцете ми застават на кръста, главата на чорчек, дишам тежко като на финала на порно филм. Тя сякаш се сеща: - Ма, ко праите вий, ма! Дъ ни съ насирате, чи секи ден переш?

На ти къщовница, на ти добро впечатление.