Кратка опасна история

Вкъщи е нетърпимо. Не мога повече да си затварям хубавите очички пред този тъжен житейски факт. Непрекъснато се гледа канал за лов и риболов. Има ли нещо по-скучно от това да седиш с часове, опънал неподвижна въдица? Ми, има – да седиш с часове и да гледаш по телевизията как някой седи с часове, опънал неповдижна въдица. Но съпругът ми охранява дистанционното по-зорко от Минотавъра - лабирант. Цял ден го носи със себе си, яде с него, спи с него, къпе се с него, като е насапунисан, честно, нямам идея къде точно го крие да не се намокри. Нулев шанс да врътна програмата. Посягам лекинко – НЕЕЕ точно сега! - изръмжава митичният звяр. Ма кво, бе, толкова съдбоносно ще стане, ако изгледам междувременно едно сериалче? Оня с пръчката ще продължи да клечи като бобър със запек. Положението е безнадеждно като общественото здравеопазване! Закъсала съм го. А защо мислите е цялата тая мъка? На мъжа ми му е ултра важно да разбере каква точно стръв кльопат щуките. Захранки там, такъми и други подробности, които дълбоко ги впечатлявали и те с песен на уста щели на дузини да скачат в живарника му. Щял голям рибар да стане като разбере всички тънкости. Експерт, моля ви се, корифей, гуру и такъв специалист по темата, че ше кръстят новата отсечка от магистралата на негово име.

Бе, глупости, бе. Така, ако се ставаше добър, му обяснявам аз... Ти толкова порно изгледа и кво ...