Кратка история с дълготрайни последствия

Неее, как можах да се нахендря точно на Силвето и то като бързам да оставя малкия на детска градина. Хаха, здрасти муцинкааа, ма къде се изгуби ти? Как ще се правя, че не те виждам... вчера, ами не съм чула да ме викаш... онзи ден... глуха съм си вече. Много ми беше приятно да се засечем, ма нямам никакво време. Така ли... Развела се?!... Купил си нов джип?!... Носи на кучетата зад блока храна?!... Сложила си цици?!... Ходили в Дубай?!...уф, да, слънчице, ама трябва да тръгваме... Малкият игра що игра и вече ми свърши батерията на телефона, разглоби си количката и като я сглоби му се получи хлебарка с крила, от скука си изяде сополите и през цялото време мрънка, че му се пишка. Силвето е перпетум мобиле и продължава справка, достойна за обобщен годишен анализ на НСИ...Сигурно влиза в менопауза?!... Пратили детето в частно училище?!... Ох, мръсницата, ама същата рокля?!... Хванала мъжа си със секретарката?!... Върнала си в магазина носени 4 дни обувки?!...Детето ту слуша-ту задремва, изчоплил е с нокътче G-то чантата ми и вече ще нося фалшива UESS. Силвето продължава със сводката по азбучен ред като включва и информация за хора, които никога не съм познавала. Синът ми си защипва веждата с  ципа на якето от дзът-дзът, от ровене в асфалта си е прокъсал лявата маратонка и вече не му се пишка (ше я проверя после тая работа!?). Много наложително да се измъкна от лапите на Силвето. Миличка, запушвам с ръка устата й, а с другата махам отчаяно пред очите, за да й привлека вниманието. Виж, забравила съм и ютията, и котлона включени, ТРЯБВА да тръгвам. Дърпам силно сина ми за ръката: Айде, маме. Чао, скъпа! Силвето, вече я разбрахте  що за птица е, та гледам да остане с добри впечатления от нас. Ръгвам дребосъкът в ребрата: Маме, тръгваме. Какво ще кажеш на леля Силва?

Детето поглежда с невинен поглед и отчетливо произнася: Голяма си клюкарка!