Кратка история как да ти се размине за убийство

Мъжът ми се прибира от работа. Маркира със замах зоната. Не бе, не подпикава ъглите, но оставя следа навсякъде, където мине. Разпространява обичайната си миризма на монголско такси – смесица от пот, бензин, цигари, разведен скункс и вчерашна шкебе чорба. Обувка в началото на коридора, втора на прага на хола, якето хвърля на дивана, ключовете мята на масичката, торбата с покупките зарязва на пода, на кухненския плот изсипва очила, портфейл и телефон, а главата му вече е навряна в хладилника. Знам какво следва – ще се покаже блажено засмукал потно кенче бира, душейки какво има за вечеря.

Решавам да сложа малко ред и да му събера нещата от плота. И в този момент се случва най-лошото. Животът си тече по обичайното русло и ненадейно – прас! Благоверният май се е задавил с глътката бира /не го очаквах от професионалист/, защото се е изцъклил срещу мен и безмълвно отваря уста като тв водеща на mute режим. Изчеластрям го по гърба – зироу ефект. Хълца на пресекулки и подбелва зъркели. Бързо променя цвета си от убито бежаво в ярко червено. Започва да кашля, хрипти и хипервентилира. Лепкава пот покрива челото с равномерността на капково напояване. С единият крак вече хвърля ситни къчове. Предлагам му някаква вода. Отказва само с поклащане на глава. Изпадам в паника. Човекът ще се гътне пред очите ми! Звъня на спешния номер 112. Не вдигат. Той получава инфаркт, а те не вдигат! Хвърлям на страна безполезния телефон и се впускам да… в същия момент той скача 209 см /спокойно, Стефче, рекордът не е счупен/, гепва го във въздуха и го прибира скорострелно във вътрешния си джоб. Всичките му жизнени показатели влизат в норма моментално. Избистря поглед, успокоява дишането, заглажда косъма, чак се ухилва. Спасен е като по чудо, даже бирата не е разлял.

Докато вечеряме по-късно го поглеждам с умиление. Ей, миличкият той! Като реша да се отърва от него без последствия, вече знам как: едно небрежно отваряне на телефона му и работата е опечена.