Кратка история за ърбан културата

Децата в първи клас вече не учат буквите и не сричат. Сега в първи клас отиват само, за да покажат на госпожата, че вече могат да четат. Предварително, риш, родителите са се погрижили да махнат тва гайле от образователната система. Препоръчително е мъниците да имат представа от обща и неорганична химия или поне да назнайват това-онова за рационалните дроби. За да не ги сметнат съучениците им за абсолютни тъпанари и лузъри, нали. Та, като бъдещ първолак моят син вече започва да сглобява сричките. Излизаме на пазар и аз му поръчвам да ми чете надписите над магазините. Да, ама... ядец. Първо минаваме покрай хлебарницата, която той произнася като вааа-кеее-яу (BAKERY). След това идва ред на ра-ис я-оом ( кафененце, кръстено PANIC ROOM). Надписът над нощно заведение лекинко го озорва, но скалъпва някаво са-ва-яет...(CABARET). Кулминацията настъпва като стигаме до BLIZOO. Носителят на моето ДНК побеснява и ми хвърля грозни обвинения:" На какви глупави букви ме учиш? Те вече не работят твоите букви, бе мамо! Никой не пише с тях!!!"

Е, това е моментът, когато махам ветото от графитите. Обстоятелствата, начи, ме принуждават да се откажа от добрите обноски заради уважението към делото на двамата солунски братя. Вече си се разхождаме спокойно, а човекът си чете гладко на кирилица всичките му там "Кур за Лефски", "Симо яж говна" и "Балгария е супер яка".