Кратка история за отчаянието

Тя реве. Не циври, не плаче, а РЕВЕ, та се къса. Сълзи и сополи, от които се образува наводнение, за което и Ной няма да има забележки. Иска кученце от поне две години насам. Избрала е миниатюрно четирикрако от безумно скъпа порода, за която трябва да се разделим завинаги със семейните спестявания. Всичко на всичко 3500 лева. Кандисахме. Защо сме такива мекушави родители, не ни питайте, но тя има куче. И това не е обикновено, нормално, свестно животно, а изверг. Същинска космата Ким Кардашиян и чистокръвна кучешка кифла. Настоява непрекъснато да бъде носена на ръце. По цял ден! Буквално я оставяш на земята за 5 минути и започва пронизително да лае и скимти. На земята - стене като актриса от Народния театър, гушкаш я – щастлива, на земята – тръшкане, гушкаш – мир и тишина. Цялото семейство е впрегнато в обслужването на померанското величие. Тя презрително ни наблюдава сякаш трябва да се стараем още повече, но разбира, че толкова ни е жалкият човешки капацитет. Разпределени сме на смени, че да можем да отдъхваме от терора. Почти седмица мина откакто съм официалната прислужница на гадния шпиц. Все едно крава ме е преживяла: черни кръгове с интензивност на антрацитни въглища, вяла сгърбена походка, от лицето струи неподправено отчаяние. Ридли Скот без прослушване ще ме вземе за най-зловещия си хорър.

Водя я на ветеринар. Нося я на ръце, както можете да се досетите, гукам инфантилно и само с ветрило дето не й вея. На всички антиваксъри да поясня, преди да са ме ънфренднали, препсували и линчували, че няма да бъде подложена на Астра Зенековата, а на регулярна кучешка имунизация. Първата ми се работа е да я наколадя пред ветеринаря. Опитвам се да се оплача от поведението й и очаквам реципрочно съчувствие, нали така? Все пак му плащам по 80 лв. за едното добър ден на тоз човек, а той като зина насреща:

- Абе, вие луди ли сте, кученцето е със счупено краче, а нищо не предприемате!