Кратка история за мъжките сълзи

Взимам му джипа. Тайно. Хич не обича да му го карам, пази го като зеницата на окото си. Вярно, че е нов-новеничък, няма още 10 000 км, ама не е нещо особено! Ето днес едваааам тръгва, кат спънат кон... разцъквам до мол-а... давам зор, газта натискам яко, бръмчи-ръмжи, а не вдига повече от 50?!?. По едно време виждам, че съм карала на ръчна. Нищо де, голяма работа. Обаче и едни проблемчета с габаритите изникнаха... мани. Докато му свикна, щото с тва двойно турбо преди да си го пипнал и рипва, при паркирането чукнах леко ъгълчето – то целият фар падна. Не съм виновна. Калпави ги правят. Както и да е, сега паля пак кочината и право на фризьор. Имам един фар и една дупка на фар. Не е съвсем хармонично, разваля ми тотално фън шуя. Докато паркирам пред салона гледам, че яяя, червилото ми се е изтрило. Заради маската, щабът е виновен. Ползвам огледалото да си освежа грима и на заден –Бам! – миниатюрна ямка, не по-голяма от бобено зърно, добре де, юмруче или... на някой по-прецизен и зелка може да му се стори. Най-тъпото е, че багажникът се отвори кат устата на Мая Манолова и няма затваряне. Писна ми от тоя таралясник - 2 часа го карам и вече се разпада. А си имам и други ядове. Например, да си направя само боя или боя и сешоар, м? Че с тия проливни дъждове всеки ден съм като задник на тибетски териер в главата. След час съм навън с новата прическа– еее, ама голяма простотия е тоя джип. Прозорецът бил оставен отворен, наваляло вътре арабийската, седалката – подгизнала, вода до кокълчетата Тапицерията на вратата се издула като ужилена от оса, а на таблото се бели на големи парцали. И без тва не ми харесваше – миши цвят един такъв, уж по поръчка, а много невзрачен. Тъкмо ще си я смени с по-свежо нещо. Цикламено например. Прибирам се и му хвърлям ключовете. Казвам му, че някаква червена лампичка мига на таблото и нещо пищи. И че няма капка бензин, де. Той как очаква да му я върна, всъщност, заредена ли!?! Нали ЛИЧНО ми е забранил да наливам, откакто веднъж сипах бензин в дизелова кола. Сега го предупреждавам, да не се изненада неприятно. Ама като си видя джипа все пак се изненада...

И последно – тва, че мъжете не плачат хич не е верно. Просто им покарайте AMG-то, па им гледайте сеира.