Кратка история за изядените бонбони

Късен есенен следобед. Хюга. Аз съм се изпружила до котката и лоча хиперполезен сок от цвеклови дръжки. На вратата се звъни. Наивно отварям и вкъщи нахлува като високоатмосферен циклон една непозната, едра, запотена жена. Или е взела стълбите набегом или възтесничкото яке с кирлясали пухчета на врата й спира дишането. "Аааа, ти си значи Митко бояджията!?" Аз пристягам леко коланчето на сатененото си пеньоарче, нацупвам устнички и възмутено се противопоставям на такава информация: "Какво говорите, госпожо? Какъв Митко мога да съм аз!" Дамата вече се е настанила на дивана и покатерила крака на масичката, лапа от бонбони Lindt. "Миткооо..." с презрение ме оглежда от глава до пети. Явно е някаква луда, агресивна и халюцинираща. "Митаааак..." отмества ме 10 см с рева си тип V8. Леле, ще ме удуши с голи ръце всеки момент. Как я пуснах да влезе?! "Хм, руса, лигава, кльощава, само едни цици стърчат!" избоботва ненормалната. "Това и очаквах от тебе, МИТ-КО!" Аз вече сериозно обмислям дали да поема надясно към кухнята и да докопам нож или да тръгна наляво към камината и да хвана ръжена. Животът ми зависи от това решение. Но преди да предприема някакви действия, изпищявам за последно, че не съм Митко, на когото явно тази жена има зъб. "Ха-ха. Телефонът ти е 0888 814...., нали, и вчера пращаш съобщение: " Сори, ама пропускаме този уикенд, моят се отказа да ходи на лов. сърчице, сърчице, целувка"

Баси, тая не само е луда и агресивна, тая е и много любопитна и със сигурност е ровила в телефона на мъжа си.