Кратка история за едни бонбони

Има една устойчива обезпокоителна тенденция в нашето общество - склонността майките да водят току-що осаферили се деца /1-3 годинки/ навсякъде със себе си. Офиси, банки, магазини, нощни барове, салони за лазерна епилация, трезорите на БНБ... няма нито едно местенце, където човек да прекара 20 минути в дълбоко вътрешно съзерцание. Разбира се децата не са виновни, че ги мъкнат например в тату-студио, докато мама си слага нова пеперудка на дупето. Те трябва да изчакат и си запълват времето с бърборене, крещене, рев, точене на секрети, наакване в гащите, пръскане на лиги върху костюмите на околните, а най-злобните от тях започват да се закачат. Тва няма, ама няма опашка дето да застана и да не се случи. Кофти става като ухиленото бебе протяга пухкави ръчички към теб, а ти безчувствено не отговаряш на симпатиите му. Всички неодобрително те гледат - защо не обръщаш внимание на ангелчето? Що? Щотооо... а се поддадеш за секунда, а лепкавите му от пюре пръстчета докопват кашмирения ти пуловер или с такава сила ти дръпва гердана, че на врата ти се отбелязва трайно червена линия. Водят ги, фенси е, сякаш задължително стана навсякъде да пъплят дечурлига в нечреноразделна възраст. Най-обичат едната майка с количка да влезне в асансьора, като те сплеска безжалосттно на стената и тъкмо дойде време на слиза, да се заклещи с друга жена с количка, ама влизаща. Тва един-два часа минават в маневри. Където има майка с подрастващо изникват и претенции - в помещение с дете е ту задушно, ту трябва да се затвори веднага прозореца, не се пуши, не се яде, не се пие, не се говори по телефона, не се ползва дезодорант. Абе, някои родителки даже са се изтарикатили и си носят списък на хартия. Влизат например в чакалнята на данъчното, увили бебето в някакво дълго парче плат, и раздават 48 страници ситен шрифт, с които да се съобразяваш. Обърквам се понякога, нищо че си взех изпита по лингвистика от първия път. Едно знам със сигурност - най-важно е да не ги настъпваш щото патардията може да стане много голяма. Леле, КАКВО правите, това е главата на детето ми, махнете си токчето, още не съм решила дали да му дупча ушите, ще ви съдя... Хубаво, ама то пролази под преградата на дамската тоалетна?! Е, мноо ясно, ходи където си иска, свободен дух е, възпитаваме го демократично. Найс, че демократично, ама може ли да ми върне дамската превръзка. Не можело. Нищо не трябвало да му се отказва, за да си развие докрай креативните заложби. Либералното включва също така малкият да те налага безжалостно с еко дървената си играчка, да се изпикае на пода и да го размаже творчески, да те ухапе за глезена щото му растат зъбки, да изплюе пюрето си в чантата ти и след това да се разреве, че не му разрешаваш да довърши в шапката ти. Мотивираща среда се полага на съвременните деца - те са ню дженерейшън, индигови. що индигови точно, що не ксероксни или скенерни не знам и няма да се хващаме за думата. Та тия създания си крещят, ядат фикуса, щипят, псуват, бият те, покриват те с разтопен сладолед или сополи в зависимост от наличното в момента, пеят фалшиво, но пък високо, сипват ти пясък в кафето, тръшкат се по земята насред мола/оперната постановка/канцеларията на кмета, пускат ти телефона в кенефа, дърпат кучето за опашката, а съседа - за рогата. Обща взето могат да спретнат различни вълнуващи сцени, предизвикващи астматични пристъпи от гордост в родителската шайка. И аз го разбирам това, приветствам, окуражавам, ако мога да се изразя така, съдействам самоотвержено и винаги си нося бонбонки да черпя всеки жизнерадостен дребосък.

На пръв поглед изглеждат като малки, бели, сладки, сънотворни хапченца. И са точно това.