Кратка история за социалните кръгове
- Галя Косева
- Mar 26, 2017
- 2 min read

"ААААААА!" не мога да разбера аз ли изревах така или синът ми, докато го извлачвах от банята, където беше успял за 0 време да изсипе във ваната всички шампоани, душ гелове, балсами за коса, белина, препарати за плочки и да поръси образувалата се пяна с последния ми пакет тампони (точно в периода, когато са ми жизненоважни). Нервите ми са крайно обтегнати и едвам се сдържам да му загрея врата. Но - не, ние сме съвременни родители! Вместо това поставям ултиматум "Веднага слизай долу на играеш с децата!" Нищо в тая държава не е толкова лесно, колкото би могло да бъде. "Ама те не ми обръщат вниманиеееее..." почва да хленчи последната петгодишна издънка на гордия на род. Вярно е, нови сме в блока и съседчетата го игнорират като лъвове зелева супа. Вадя най-убийствения си поглед, който пазя само за свръхспециални случаи, и го отправям към нищо неподозиращия ми мъж, който кротко зяпа формула 1 и смуче бира. "Тате, бе - веднага разбира намека ми вожда на племето - вземи топката и ела да поритаме долу". Изнизват се. Хвърям едно очо от балкона. Верно ритат. След малко към тях едно по едно се присъединяват и другите келешчета. Правя си голямо капучино и с леко романче се отпускам в люлеещия се стол на припек. Колко благосклонно съм настроена към околните ще разберете от жеста ми да пусна 20 лева с щипка за пране, за да почерпи мъжа ми със сладолед след мача. Връщат се привечер, поомазани и щастливи, защото нашият татко оправил колелото на едно от децата. Бе, сцената се е утепала за захаросана реклама на Тофифи. На другия ден - някой звъни настойчиво. Поглеждам през шпионката - един мърльо се е облегнал на звънеца, а на площадката има още 3-4 хлапета с различен калибър, награбили дъски. Разгеле синът ми вече си има приятели! Супер! Няма да ми пали от скука килима и да ми пълни пералнята с яйца. Няма да се налага да играя с глупавото му лего или още по-противното монополи! Няма да ми щръкват косите при всеки рязък звук откъм неговата стая или още по-зле... липсата на какъвто и да е звук. Бутам го той да отвори и се скривам в кухнята.
- Здравейте,пичове - ухилва се наследникът на славната ни фамилия. - Здрасти, дребен, баща ти ще излиза ли днес, че ще караме скейтове?
Comments