Кратка история за ораторското майсторство

Ровя обстойно във фейса както маймуна пощи маймун и по едно време попадам на следния статус на близък приятел: "Някой да ми услужи с патерици тип канадка, яка за шия и укрепващ колан?" Веднага му звъня "Какво става, бе Дими, катастрофа ли?" "Не - вика - един съсед беше на гости." "Как така съсед?" Ами снощи - разказва ми - както си седял вкъщи изведнъж някой с едната ръка звъни, с другата - тропа по вратата, с третата - напъва бравата. "Отварай, копеленце мръсно, веднага отварай!" Съседът. Нахлул в тръс като див бизон и заразмятал мебелите. "Кво търсиш, бе, калъф?" поинтересувал се Дими възпитано. "Жена си търся! И двамата ше ви прЕбия!" Напрежението бързо достигнало до нивото на подпален склад за китайски фоейрверки. Дими категорично заявил: "Няма я тука жена ти." Но онзи не хваща вяра. Нашият човек решава да е по-хард: "Откъде па накъде си решил, че ше си легна точно с твоята жена? Аз нямам такава товароподемност. Хем е кат кит, хем грозна. И носи 46 номер джапанки!" Оня поспрял да търси и се заслушал. Дими усетил, че май ше се измъкне и както е на зор, като му тръгнало едно дар слово: "Да, на твойчката гъзът й врещи, че иска на диета. Асансьорът го хваща запек от страх като я види на стълбището. И къде смяташ, че съм скрил жена с размери на ремарке в моята тясна гарсониерка? Тя е баси дзвера, мой човек, братовчедка на Йети."

И само миг преди мъжът да възприеме неговата гледна точка и да си тръгне успокоен, Дими чул глас зад себе си: На когооооооо съм братовчедкааааа?

#злополука