Кратка разхлабителна история

Научно доказано е, че някои гледки, които повтарят отново и отново едно и също движение, могат да те докарат до нирвана и душевна стагнация. Много умиротворяващо действа например да зяпаш снеговалеж от прозореца, плисък на вълни, как сестра ми паркира успоредно. Особено последното. Върти волана, захапала езиче и не се отказва въпреки очевидната липса на резултат. Хубавото при жените шофьорки е, че разчитат на упоритост. Последователно продължават опитите да влезат под един и същ ъгъл, всеки път с надеждата, че маневрата няма как най-накрая да не се получи! Огледала, многосензорен парктроник, камери или мъжки съвети само усложняват обстановката. Като наблюдава човек бавното и тягостно паркиране на сестра ми веднага си вади погрешни изводи как шофира. Защото мацката е Люис Хамилтън в пола, безразсъдна, със залепен на газта крак и без грам чувство за самосъхранение. Миналия уикенд тръгваме към Боровец на ски с голяма тайфа. Заради някакви служебни ангажименти се оказва, че тя ще пътува по-късно сама. Един приятел, който също нещо го забавя в града и заблуден в представата си що за карачка е, приема предложението да се качи при нея. По пътя нагоре сис, както й е табиетът, рязко променя темпото. Дръжи се като надишала се с райски газ: рискови изпреварвания, пилежи и трицифрена скорост. Корми джипчето, пренебрегва земното съпротивление, дрифти със спирачка, разнася след себе си мирис на гуми и гъст дим.

Не, не че не пристигнат за 55 минути след сума ти аха-аха взети завои и обрани колчета. Само дето колата е кофти зрелище - поочукана отвън, пооакана отвътре.

#скорост