Кратка история със Скелет в гардероба

Събужда ме упорит телефонен звън. В слушалката лае няква жена и ме залива с безграничните си Възмущение, Погнуса и Презрение. Бавно схващам... говори български - дотук добре... гласът ми е познат - май учителката от детската градина... Интересува се живо защо в гардеробчето на дъщеря ми има вмирисани рибешки глави. Няма как да отговоря. Първо защото си легнах преди около час, след моминското парти на една приятелка и съм си кьор кютук пияна. И второ, защото днес е ред на моя любим съпруг да се занимава с дребосъците. Мъжете не можели да вършат няколко работи едновременно. Дрън-дрън-ярини. Той се е справил безукорно с цялата сутрешната суетня: събуждане, закуска, обуване на два еднакви чорапа, водене на децата по местообитание - съответно училище и детска градина, разходка на кучето. И всичко това му се е отдало въпреки изяждащата го отвърте бесовина, че съм купонясвала диво цяла нощ. Госпожата продължава да излага безпочвените си претенции с пяна на уста: смърдяла била цялата детска градина, щели да ги глобят от ХЕИ, а под прозорците трескаво чакали над 10 улични котки. Бе, да се оправя. Затварям телефона безмълвно и се връщам към предишното си занимание. Секунда преди да откъртя решавам, че няма да му подигравам за гафа.

Достатъчно ще се ядоса и сам, като разбере, че е изхвърлил торбичката с дрешките в кофата, а прилежно е занесъл пликчето с боклука в детската. Всички госпожи ще го разберат що за пишман риболовец е с тия няколко мижави каракуди!

#махмурлук