Кратка история за Тъмната страна на любовта

Първият ни семеен скандал беше заради едни кюфтета. Правя аз цяла купа и с трепет ги поднасям. Очаквам да изяде поне 4, той сдъвква първото, преглъща тягостно и казва, че не е бил гладен. Моляяяя?!? Не на мене тия. Значи не ми харесваш кюфтетата, не ми оценяваш труда, не ме уважаваш и най-вероятно хич не ме обичаш. Крясъците ми преминават сърцераздирателен рев, сополи, прегръдки, целувки, сдобряване, хайде сега да си доядеш кюфтетата, поуспокояване на обстановката, сега негов рев, сода за хляб заради киселините... Бе, изпедепцахме си една класическа апокалиптична вечер. На следващата сутрин се събуждам със свежа идея: "Да направя палачинки?" предлагам лукаво. "Не, ненеее. Не ми се ядат палачинки" почва да увърта той. "Ми тогава банички. Обичаш банички." И тва не искал. Е, кво ще закусваме? Чеше се къдет' не го сърби, мисли напоително и накрая отсича: "Свари кус-кус." От стара коза яре съм аз - едва ли му се яде кус-кус, но му звучи най-безопасно. Хубу, това ще е! Варя в тенджерата под налягане за по-бързо, изцеждам разкашканите топченца, плясвам им голямо парче масло, буца сирене и две пълни с връх лъжици захар. Прилича на лепило за тапети, но по-фрагментирано. На! Той яде и мълчи. Ама няма "леле, че е вкусно, браво на теб, благодаря, слънчицето ми". Тц, никъв апрешиейшън. Куса тоя кус-кус и трае. Аз го гледам от другия край на масата и дращя на едно листче. Правя му списък за пазаруване, щото нали - ще готвя и обяд. Докато не го съсипя, начи, тва момче няма да мирясам. Такаааа.... какво нямаме... кайма, мляко, домати, кафе, захар.... (ситна пот ме избива при тази мисъл).

Ма чакай, аз кво му сложих тогава в кус-куса? Май 2 с.л. сол. Е, няма да го правя на въпрос, тъкмо си го изяде.

#рецепта