top of page

Кратка история за галатността

  • Галя Косева
  • Feb 18, 2017
  • 1 min read

Шофирам си аз съвсем прилично, нито се гримирам по време на движение, нито говоря по телефона, даже по случайност и не съм на аварийни. И не щеш ли - палка. Много бързо качих 2.2 бара налягане между ушите. Спират ме тези изедници БЕЗ НИКАКВА ПРИЧИНА. Приближава се някакво пишлеме. Някъде педя под фуражката лъщят пълен комплект зъби. Нахилен и жизнерадостен кат да е ударил джакпота на националната лотария. "Добър ден, тва-онва, Петров." Не се поддавам на любезния му тон въобще, пропускам поздравите и питам по същество: "Защо, бе Петров, ме спираш?" Щял да ме глобява. "Как така ще ме глобяваш! Какво съм направила?" Ми наказание ми се полагало спрямо последните промени в Закона за движение на пътищата щот карам над 50. "Каквооо? Аз ли съм над 50, бе Петров, сляп ли си или си хахав? Бръчка нямам, бял косъм нямам, всички зъби са ми в устата!" "Ама госпожо..." Опитва се да замаже гафа, но разговорът вече е доста обтегнат и преминавам в кресчендо: "Не ме госпожосвай, Петров, ами ме остави на мира. И си оправи обноските, защото аз нито СЪМ, нито ИЗГЛЕЖДАМ над 50. И това твойто, Петров, е извратена репресия, възрастова дискриминация, обида и неравноправно третиране. И още няколко неща, за които в момента не се сещам. Няма да ти се размине, Петров. Обаждам се веднага в битивито или по-добре на Мая омбудсмана, тя ще ме разбере от една дума жената (изкара кофти менопауза)!"

Не било над 50 години, а над 50 км. Обаче си беше простак.

 
 
 

Kommentarer


... и също така:
Избери си любима дума:

© 2023 by The Book Lover. Proudly created with Wix.com

  • Grey Facebook Icon
  • Grey Twitter Icon
  • Grey Google+ Icon
bottom of page