Кратка история за Ползите от четенето

Ревността на мъжа ми е обратнопропорционална на дължината на полата ми. Днес съм с доста късичка и съответно той гледа леко намусен. А аз? Аз невинно си седя на предната седалка до него, бавно свалям сенника и започвам да си слагам червило. Отзад в детското столче е стегнат с колани като космонавт 3-годишният ни син. Не дава ядове. Само извива врат като костенурка да оглежда обстановката, дъвче солета и мрънка. Тъкмо изваждам парфюма да си сложа (баща му много се газира като се пръскам в колата) и малкият с грейнало лице започва радостно да крещи: "Фиип! Фиип!" и да сочи към един строеж. В този момент якичък батка слиза от някаква машина. Не мога да не призная (вътрешно), че е доста мръсен, доста млад и доста секси. По някаква причина избърсва ръце в потника си и за момент се мярва порядъчен комплект плочки. Очите на мъжа ми моменталически кървясват. Малкият маха и се кефи се едно е видял родния си чичо. А на мен спешно ми се налага да отговоря на въпроса "КОЙ е тоя Филип?" Започвам да пелтеча, че изобщо не го познавам, когато от задната седалка се чува: "Фиип с багеа, бе тати." Мъжът ми вече си сваля колана и тръгва да слиза от автомобила. Аз само затварям очи и се облягам на седалката. Не ми се гледат панаири, а и съм абсолютно сигурна, че човекът не се казва така.

Имаше ли смисъл да обяснявам, че любимата книжка на хлапето ни е "Филип и багера"?

#грубстроеж