Кратка история за това Как щях да влезна в новините

Небрежно се провираме между гъстообраслото с всякаква сган средноевропейско летище. Имаме да утрепаме някакво време преди излитане. Зяпам магазините съвсем небрежно, за да не се напрегне мъжа ми. По едно време към мозъка ми бавно, но настоятелно се прокрадва усещането, че съобщават моето име. МОЕТО ИМЕ?!? Мисис Косева начи да се яви веднага на едкивоси гише. Оглеждам се като обран евреин. Мъжът ми, също току-що осъзнал съобщението, прогърмява намръщен: За кво те викат? Ми, де да знам! сопвам се аз наперено, ама съм шашната вътрешно. Тръгваме към въпросното гише, а всички останали хора по някаква причина са точно в обратната посока. Разни служители се суетят и насочват тълпите към изхода. Изглежда като лекинка евакуация. Да тръгнем ли след тях или... Онези не престават с тяхното мисис Косева, та мисис Косева. Ей ти го гишенцето. Хелоу, олензвам се, аз съм Косева и... в следващия момент две горили с автомати, облечени в черно от горе до долу ме подхващат под мишниците и ме изнасят в неизвестна посока. Други две ни следват плътно. Просим-мросим правя плахи опити да ги заговоря. Обръщат ми внимание колкото цигане на въшка. Обиск, белезници, счупен нокът, прас зад едни решетки. Пристигат двама строги чичаци, за които само си спомням, че веднага хич не ми харесаха. И като почват - коя съм и закъде съм, едни и същи въпроси по 20 пъти. Опитвам се да го раздавам небрежно, но реално ми се получава само измъчения и напразноочакващ поглед на човек с хроничен запек. Чичаците се прехвърлят върху багажа ми - кво съм била носела. Вярно, че за четири дни съм помъкнала шест рокли, няколко клина, всички налични пуловери от мохер, пет шала, дузина дънки... но за това вече арестуват ли?! В края на краищата спират препитването и поемаме по някакъв коридор. Отварят бронирана врата и ме бутат в стая с убийстван фън шуй. Празна, само 1 желязна маса, на нея се кипри розовото ми куфарче. Което обаче се държи като симпатична розова бомбичка! Бррррррр...

Вътре кротко жужи и вибрира новата ми високоскоростна Орал Би, мамка й мръсна, много ефикасно почистваща плаката!

#летище