Кратка история защо от Кучето ми човек няма да стане

Притежавам единственият териер в света, който не обича водата. Да го изкъпя са усилия, еквивалентни на обяздване на див мустанг. Малката гад тежи точно 2109 грама, обаче се дърпа като циганин от копане - пробва всякакви трикове, та чак стига до мнима смърт. Но няма начин да й се размине – мяза на стара перука на изпаднал травестит. Започвам манипулацията, съзнавайки всички рискове. Още в началото се шмугва между ръцете ми и се изкатерва по плочките. Едвам я връщам обратно. Цялата хигиенизираща процедура е озвучена от оглушително скимтене, придружена от десетки ожесточени опити за бягство, драпане и плонжове. Съседите в началото звъняха на 112, но сега ги предупреждавам със съобщение на таблото до асансьора. Все пак част от тях са убедени, че като страничен бизнес щавим на живо чинчили за кожени палта. Накрая на къпането съм подгизнала, съсипана, но доволна.

Кой е венецът на природата? Кой е господарят? Кой командва семейната глутница? Аз. След успешната операция позакрепвам изкорубената етажерка, изхвърлям наядения шампоан, преглъщам даже счупеното огледало (както и прокобата за 7 години кофти секс). Рекапитулацията е жестока: пяна до лампата, наситен вкус на кучешки шампоан в устата, опропастен маникюр. Обаче йоркито е чисто, чис-то като доходите на министър от служебното правителство. Със сетни сили влизам в спалнята да полегна, по-каталясала от Брус Уилис в Армагедон. Гледам гадинката съхне с невинно изражение.

Пльоснала се, МАМАТИСТАРАИПОМИЯР с мократа си козинка върху новия ми iPhone..

#йоркширскитериер