Кратка история за това колко Шибано място е софийското метро

Навън вали като в последна сцена на руски филм за войната. Скривам се в метрото. Станцията е лъскавичка, фрашкана със спретнати хора, забързани и заети като юрдечки на пролет.

Затова един пич прави впечатление. Кофти впечатление. Пиян на куче. Заема произволни положения в пространствотоq докато не набарва автомата за билети. Любовно го прегръща и започва да пуска монети. Пуска ли, пуска. Но не вяло, да кажеш, без страст, а доста разпалено. „Айде, вика, тоя път. Пу-пу за късмет. Малееее, за малко... Са ше разцъкаме. “ Разгорещява се, фърля шала и част от бълхите си на мраморните плочки. Продължава да пуска. Драматично е, очаква се някакво грандиозно събитие, което надхвърля смирената радост от придобиване на билетче. Гали машината, шепне на ухо, щипва я по задните части – флиртува един вид. След малко – рязка смяна на атмосферното влияние го избива на недоволство: „П*чка му лелина, нагласили са го.“ Прасва отгоре с юмрук, което ми връща спомените от телевизорите Рубин. За около десетина минути инвестира минималната за страната пенсия. „Пусни нещо, оууу! Ето, ето, ето... еее! Пълен шит.“ Кефи ме доста – живец има в него, хазартна тръпка. Яката раота. Няя смисъл да му обяснявам, че не е пред ротативка, а мъчи автомат за билечета.

И да, има хора, които спечелиха доста от Метрополитена, но тоя не е от тях.

#метро