Кратка история за Спазването на графици

Преживявам голяма криза. Ше кажеш за мащабите на вселената и проблемите на човечеството мойта криза е кат пенис на комар за вагината на слоница и ше си прав. Ню-ню е проблемчето, но с брутални последици за нервната ми система. Съседите отгоре правят юнашки ремонт на банята. Бърррр, така-така-така-така! Абе, сеш’ли се за ония грохот от падането на метеорита, избил динозаврите? Ми вибрацията е едно към едно, само шумът е малко по-силен. Тряс-прас... зззззз... пуф! Майсторите са бетон - спазват и следобедната почивка, и работното време от осем до шест, обаче явно са в средноевропейски часови пояс и дефакто ме събуждат към 5.18 наше време :(

Та кво ви разпраях, а, срещам аз въпросните ремонтиращи съседи пред блока и тъкмо да им скоча с гневни обвинения, да ги напсувам и оскубя... изведнъж ме обхваща коледен състрадателен дух. Ми, те хората са също в кофти ситуация. Без баня вече дни наред си е приключение тип „Фермата“ по битиви. Т'ва канчета, топлене на вода, поливане и изливане, легени и прочее инвентар, тормоз, комунизъм и грозна хамалогия. Подхващам разговора с разбиране, меко като сирене без хидрогенирани мазнини: „Много гадно, викам, комшу, без баня.“

Мъжът ме поглежда така с превъзходство:

„Ти па, брат, нема зор, момчетата ше свършат до неделя, тъкмо като дойде ред да се изкъпеме.“

#ремонт