Кратка история за това как Противоположностите мноо се кльопат

Той – като Аполон, тя – кат бидон. Ама така си е от време оно, всяко съкровище го пази триглава ламя. Мъжът е първокласен екземпляр. В лицето мацката прилича на разръчкани и зарязани спагети болонезе, носи прическа с произволна форма в избеляло русо, а за тялото мога само да кажа, че и седнала, и права си е еднакво висока.

Но той сякаш не забелязва несъвършенства – току закачливо я попипва, пощипва. Екстра към тлъстото й шкембе са обноските на каруцар с махмурлук. Правя се на разсеяна дори, когато размазва откровено гъст сопол по облегалката. Търпя ги, щот са единствените желаещи да ми купят колата. Дет се вика, ако не я пробутам до края на седмицата, бензиновата помпа ше почне да вие кат сирените на 2 юни, а скочът няма да задържи още дълго предната броня. Съвещават се с гръб към мен. Мъжът се обръща и ми намига „Имаме – вика – нужда от усамотение“ и я пляска по задника. „Къде ви е тоалетната?“ Репликата трайно сплесква психологическия ми комфорт. Опулвам се насреща. Събирам сетни сили да посоча с поглед вратата. Двамата чевръсто се напъхват вътре и като почва едно ръчкане, дърпане, охкане...

Облягам се на капака тотално ошашавена. Приоритет ми е да върна проходимостта на дихателните си пътища. Тия да не се награбиха?!? Секс в тоалетната?!? Непосилно е да го издържа! След малко излизат - караконджулката рязко е свалила корема. За сметка на това ми подават пликче с 5-6 пачки омачкани двулевки. Кеш си плащат хората.

Милите те.

#автомобил